Интервю с първия български автор на романтични трилъри

 Йоана Вълчева е авторката на книгите "Пегол" и "Съвест".
Тя беше така добра да се съгласи да отговори на няколко въпроса за моя блог и ето какво каза тя:




 










  1. Трудно ли е да си автор в България?
    Вярвам, че всяко нещо, което си заслужава, е трудно и изисква време, усилия, постоянство. Не бих казала, че е лесно да си автор в България, но не мисля, че някъде другаде е. Ако човек иска да постигне успех в това поприще, трябва да се бори за това. Нищо не идва даром.
  2. От къде почерпихте вдъхновението си за първата и отделно за втората ви книга?
    Идеята за дебютната ми книга „Съвест“ се появи като сюжет за разказ. Започнах да я пиша с тази идея, но в един момент историята се разви и осъзнах, че вече съм написала почти сто страници.
     При втория ми роман „Пегол“ се получи по-различно. Случайно попаднах на една статия в „Списание 8“ за откритията на българския учен проф. Стефан Найденов. По-специално бях впечатлена от вещество, което превръща водата в гориво. В онзи момент, докато четях историята на професора и революционното му откритие, усетих нещо като вътрешен звънец в себе си – докосна ме. Така дойде и вдъхновението.
  3. Ако можехте да бъдете някой герой от някоя от книгите си, кой би бил той и защо?
    Доста ми е трудно да избера, защото всеки един от героите ми е бил част от мен и се е родил от въображението ми. Но може би ще бъде интересно, ако мога за един ден да се превъплътя в Лена от „Пегол“ – иска ми се да усетя силата, увереността и хладнокръвието, с които действа и взема решения. Възхищавам й се, заради борбения й  и непреклонен дух, но и понякога не я разбирам напълно.
  4. Работите ли върху нещо в момента? Ако да, да очакваме ли нова книга в близкото бъдеще?
    Да, в момента работя по сюжета на нов роман. И този път няма да изневеря на себе си и ще се придържам към романтичния трилър като жанр. Засега издавам само, че темата ще бъде много актуална – тероризмът. А кога да го очаквате, все още не мога да кажа, тъй като реализирането на нов проект отнема поне година.
  5. Колко време отделяте на писането и имате ли си специално място, на което обичате да пишете?
    Най-важното при писането е да се отделя време всеки ден, без значение колко точно. В най-добрия случай 5-6 часа, защото така се напредва най-бързо. Но когато съчетаваш писателската кариера с 8-часов работен ден, не винаги можеш да си позволиш подобен график.
     А за специално място, където да обичам да пиша – не, нямам такова. Важното за мен е да е удобно и тихо - някъде, където да бъда оставена сама със себе си. Но ще споделя, че първите няколко глави от „Пегол“ бяха написани на стара дървена маса в двора през лятото. Всеки път, когато си спомня тези моменти, изпитвам умиление.
  6. Много автори са казвали, че са имали моменти, в които не знаят какво да пишат и блокират. При вас случвало ли се е и как сте успявали да го преодолеете?
    Блокажите са нещо нормално и самата аз съм се сблъсквала много пъти с тях. Решението за тях е едно – продължаваш да пишеш. Дори да стоиш пред празния лист цял час без да напишеш и дума, продължаваш, защото в крайна сметка изреченията в главата ти се отприщват и започват да се леят.
     Има и други моменти, когато написаното е пълен боклук, но тогава също не трябва да спираш. Всичко е въпрос на постоянство.
  7.  И последно, кои книги винаги препоръчвате на хората и защо на вас ви харесват?Голяма фенка съм на Сандра Браун, затова често препоръчвам повечето от книгите й. Също така от българските автори харесвам Людмила Филипова. Бих препоръчала на всеки романите й „Мастиленият лабиринт“, „Антихтонът на Данте“ и „Войната на буквите“.


Радвам се, че има нови и млади автори в България и, че те са толкова добри колкото и чуждестранните. Даже и по-добри! Отново благодаря на Йоана и й пожелавам да жъне още много успехи със своите книги, дори да стигне и извън България!






1 коментар:

  1. Да! Без постоянство и сила на духа, няма писане и сбъдване на мечти. Важното е думите да извират от сърцето като неспирен порой и да галят не само листа на който са писани, а и умовете на читателите, някои от които винаги търсят нещо ново, нещо което да разбие представите им за света, да ги накара да се чувстват неповторимо истински. За книгата мисля, че тя е като дете което се ражда под вещите пръсти на писателя, който сбъдва мечтите на всички докоснали се до написаното. Успех Йоана!

    ОтговорИзтриване