Пропускане към основното съдържание

Ревю на Повелител на Сенките

 Автор: Касандра Клеър 
Заглавие:   Повелител на сенките
Жанр: фентъзи, YA
Моят рейтинг:
★ (4.5)
Бележка: В това ревю няма спойлери за "Повелител на Сенките", но съдържа спойлери за "Лейди Полунощ".
____________________________
Наистина ми е трудно да го опиша, защото е толкова много. Но ще опитам по най-краткия вариант да ви го обясня:
Отново сме с познатите ни герои:  Ема, Кристина и семейство Блекторн. Всичко започва (или по-точно продължава) с нападението на един, необичаен за местността, демон. След това какво ли не се обърква. Чувства, стратегии, управление, приятелства и ежедневие.
Герои, които вече смятахме за история, се завръщат към реалността, за да си отмъстят, а други за да помогнат.  Създават се неочаквани съюзи, повечето извън знанието на Клейвът и дори биват незаконни. Героите се оплитат в собствените си лъжи. Но все пак между всички тези събития, любовта успява да си намери място.



След последните три страници, в които всичко се обърка, аз не знам какво да мисля и чувствам, и може би най-добрата дума, която описва състоянието ми е потресена.  (В добрия смисъл, разбира се.) 
  Невероятно потресена съм от книгата и не знам докога Касандра ще продължава да ме изненадва така! Наистина не вярвах, че авторката ще остане пълна с идеи и изненади след толкова много написани книги, но ето, че успява. 


 Едно от нещата, които първо искам да ви споделя е, че аз бях късметлийка да се сдобия с две издания на "Повелител на Сенките". Ето как се сдобих и с двете:
За рождения си ден получих английския вариант, за което благодаря на добрите си приятелки, а за българския благодаря на прекрасното издателство Ибис. Не вярвах, че ще го преведат и издадат толкова бързо, но те също ме изненадаха.
  Относно превода на книгата, което ми отне известно време, за да го разгледам,  мога да ви уверя, че няма за какво да се притеснявате и, че е доста добър. Даже се изненадах, че може да е толкова добър! Досега все съм си мислела, че преводите не са добри като оригиналите, но се оказа, че има и достойни такива.
 Зарадва ме и българският вариант на корицата. Тя също е рисувана дигитално и изобразява Джулиан Блекторн. Мисля, че двете корици си правят добра конкуренция и да си призная, май нашият дизайн ми харесва повече.  (на главната снимка можете да видите българския вариант, а на тази тук - английския)




А сега, да се залавям със самата история в книгата...

 Относно сюжета може да се говори с часове.
Толкова много авторката оплита историята, че понякога ти идва да хвърлиш книгата някъде, за да опиташ да успокоиш яростта си.  Вече споменах, че действието започва две седмици след "Лейди Полунощ" и на мен ми се струва, че ако слепим и двете книги, няма да усетим кога започва първата и кога втората. Няма ги тези досадни обяснения, които по принцип стоят между репликите на героите, когато четем поредици, за да пояснят моменти от предишни книги. Тоест, трябва да си чел Лейди Полунощ, за да разбереш напълно и цялостно да се насладиш на книгата, защото те са като един цял том разделен на две. А не можеш да започнеш да четеш книга от средата, нали така?
Това, което ми направи впечатление обаче, беше, че Клеър е трябвало да гони крайни дати и графици, което се забелязва на моменти в книгата. Не са много на брой, но ако четеш внимателно ще го забележиш. Особено към края ми се стори претруфено на места, но това може и да се причисли към прекалено изненадващия обрат на събитията. А като съм започнала да говоря за края, ще си го изкажа напълно.
Чувството беше все едно си вървиш по една слънчева полянка и си щастлив, а после изведнъж метеор пада отгоре ти. Толкова бях въодушевена да разбера какво ще стане, че последните петдесет страници съм ги прочела за отрицателно време. Обаче после трябваше да се връщам, защото някои неща бяха направо... изведнъж. Това е думата, която ми трябваше. Краят е изведнъж! Касандра вече си я провъсгласявам за царицата на изненадите и неочакваните краища. Този й стил се забелязва не само в тази книга, ами и в "Реликвите на Смъртните", "Истории от академията за ловци на сенки" и дори в "Лейди Полунощ" където се чудиш как да (буквално) удушиш Ема за това, че се държи толкова лошо с Джулиън.

Като цяло, героите и техните взаимоотношения в "Лейди Полунощ" бяха объркани, а сега стават направо невъзможни за разплитане. Системата с характерите в тази книга е палитра от различни цветове, но някак си такива цветове, които си отиват.

 Много от героите се развиха, други продължиха да бъдат такива каквито са, а трети просто ни изненадват  и то не за първи път. Това, което прави впечатление е, че за всеки е отделено достатъчно време и внимание. Първо четем едновременно за всички герои, а после авторката разпределя текст и мисли за всеки по отделно, така че да можем да разберем положението му по най-добрия начин. 
 Тук всеки характер си има място за изявление, което ми помогна да се доближа до всички от семейство Блекторн, Кристина, дори и до Диана. (която за мен беше огромна и интригуваща загадка)  Едни от героите, с които се сближих най-много  бяха Тибериус, Ливи и Кит. 
 През цялото време очаквах нещо да се случи между Кит и Ливи, или между Кит и Тай (на където повече клонеше везната), че накрая малко се разочаровах когато... ами ще видите. (ще бъде огромен спойлер ако ви кажа ;)
 Но ви обещавам, че има много драма между Ема и Джулиан. И като чели малко започнаха да ме изнервят към средата на книгата, но след края не знам какво да мисля за тях двамата и с нетърпение очаквам да видя какво ще стане с тях. 

Освен с тези, вече познати, герои се срещаме и с едни други наши любимци. А именно: Клеъри, Джейс, Алек и Магнус. С първите двама се срещаме  в началото за кратко, а с останалите имаме много повече прекарано време. Малко ми се струва, че Клеър е забравила да включи Джейс и Клеъри накрая заради натоварения сюжет, но се надявам пак да ги видим и то още в началото в следващата книга. Относно Алек и Магнус ще спомена, че няма нищо ново, което да се е случило с тях през времето между книгите, но накрая се случва нещо с Магнус, което ще ви разтревожи не само за него, а като цяло за света и бъдещето.  Засега книгата предвещава огромен апокалипсис за бъдещето на Ловците на Сенки. 


За да завърша ревюто си подобаващо, ще кажа, че "Повелител на Сенките" е "Лейди Полунощ" по две. Всичко, което се случи в първата книга и всички чувства, които изпитахте тогава, в тази ще се умножат два пъти. "Повелител на сенките" е типично в стила на Касандра Клеър, той е изненадващ и непредсказуем. Не мога да си представя каква ще бъде следващата книга от поредицата, но вече нямам търпение да я прочета!
Ето няколко цитата за завършек:

“There is truth in stories,” said Arthur. “There is truth in one of your paintings, boy or in a sunset or a couplet from Homer. Fiction is truth, even if it is not a fact. If you believe only in facts and forget stories, your brain will live, but your heart will die.”  

“There were valuable first editions of books in the enormous library, most of them had been scribbled in by some idiot named Will H.”   (а това го слагам, защото лично мен много ме изкефи заради Уил. Х.)


_______________________________



Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма по-свят обет от онзи, който свързва парабатаите – воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг.

Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена – тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далеч от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни?

Единствената им надежда е Черната книга на мъртвите, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат. Единствено семейство Блекторн може да я намери. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност и на никое обещание не може да се вярва. Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата – група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите“ нефилими. И са готови са да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис.

Когато долноземците се обръщат срещу Клейва, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките – кралят на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят, цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.


Страници: 672
Издателство: Ибис
Корица: Мека


Официална страница на поредицата във Фейсбук




Очаквайте статия с любими цитати от Повелител на Сенките...

Коментари

Ако не виждате менюто, можете да го
достигнете от иконата с три чертички
до заглавието.
Благодаря, че посетихте блога ми!