Пропускане към основното съдържание

Ревю на P.S. Все още те обичам

 

Автор: Джени Хан
Заглавие: PS: Все още те обичам.
Жанр: тийн роман
Рейтинг: 4,5/5
Бележка: спойлери за "До всички момчета, които съм обичала". 


Това е продължението на любимата ми "До всички момчета, които съм обичала".  Както знаете, Лара Джийн и Питър се разделиха в предишната книга. Тук те пробват отново да се съберат, но вече познавате Дженевив, а  Джон Амброуз Макларън е прочел едно от писмата, които Лара Джийн е написала и се връща при нея.  И така едно потиснато в седми клас чувство излиза наяве и Лара Джийн не знае накъде да поеме.



  Предполагам, че вече всички сте чули за "До всички момчета, които съм обичала" и колко много читателите я харесаха. Мен лично толкова много ме впечатли, че просто не се стърпях да оставя втората книга от поредицата непрочетена. Всъщност в началото не знаех, че първата книга е част от серия и наистина изглеждаше като завършена творба. Обаче чувството, което изпитах когато открих, че има още от историята на Лара Джийн, отблъсна всеки един от моите предразсъдъци за самостоятелни книги превърнати в серии и всичко, което си мислех беше, че искам тази книга
  И сега, едвам издържала напрежението докато Ибис издадат книгата, седя доволна от това, че изобщо не се разочаровах, даже напротив. И този път Джени Хан ме грабна в мечешка прегръдка и не ме пусна докато (два дни след като започнах книгата) не я прочетох. Доволна съм от книгата, въпреки че първата част определено няма равна. 

  Историята започна от там, от където я оставихме. И то по съвсем приятен и лек начин, който продължава чак до края. Това може би е едно от нещата, които харесвам най-много в тези книги - лекият начин на писане на Джени.
  И особено обичам начина, по който тя разбира своите герои. Авторката със сигурност е прекарала доста време в изграждането на главната героиня, защото след две прочетени книги с нея, аз вече я чувствам като истинска. Просто мисленето на Джени е толкова.... типично тийнейджърско, че това й дава голямо предимство. Лара Джийн за мен е един изключително добре изграден характер. Но всъщност не е единствено тя. Всеки от героите е уникален сам по себе си, колкото и странно да звучи, защото книгата е разказана от името на Лара Джийн. (нещо, което много ми се иска да беше така и при серията Здрач, но там така и не разгледах добре всеки от героите...)

"Може би много, много хубавите неща не траят дълго; може би именно това ги прави още по-сладки, мимолетността им.”

  А като сме заговорили за героите, нека ви споделя любимия си. Както почти винаги читателите не избират за любим герой най-главния, така и аз не си падам по този начин по Лара Джийн. За мен най-колоритният и привлекателен образ е този на сестричката й Кити. (а Марго просто не успя да ме спечели и в тази книга. Все още я смятам за студена личност) Кити просто е нещото, без което историята нямаше да бъде пълна. Тя е онзи тип герой, който всеки харесва, независимо дали иска или не. Искрено се забавлявах с нейните изказвания.
  А ако сте фенове на Джош, може малко да останете разочаровани, защото  много рядко присъства. Дори почти го няма. Но не се безпокойте, защото един друг, нов герой ще го замести и той ще ви хареса много повече. Обещавам ви! Но няма да издавам повече за него, за да не ви разваля удоволствието.

"Хората казват, че колкото повече опознаваш някого, толкова по-красив ти се струва, дори да не си смятал така в началото.”

"Хората влизат  и излизат от живота ти. За известно време те са целия ти свят; те са всичко. А после, един ден, вече не са. Никога не се знае колко време ще останат до теб.”

  Другото нещо, което ми направи впечатление беше, че на моменти в стила на писане се открояват по-дълбокомислещи моменти. Това може би е така, защото е част от израстването на главната героиня. А това говори и много за опитът на авторката и как се е развила и тя след написването на първата й книга.
  Просто книгата, а и изобщо творбите на Джени Хан, са за човешките връзки. В тях не се набляга на сериозните, мащабни проблеми и това харесвам у тях, защото придават нюх на нещо разтоварващо и на което единствено можеш да се наслаждаваш. И независимо, че стилът е така свободен и неангажиращ, някак си той те грабва и не те оставя намира. Иначе нямаше да прочета книгата за два дни, нали?

  Тук дилемата е една: ако сте харесали първата книга, то ще харесате и втората, без съмнение. Това е така, защото сякаш двете книги не са отделни, а една разделена на две. Времето, което е минало между двете изобщо не е дълго и това само подкрепя теорията ми от предишното изречение. За мен, винаги когато някой спомене Джени Хан, ще си мисля за нещо леко и приятно, но и вълнуващо.


Продължението на бестселъра „До всички момчета, които съм обичала“
Очарователна и затрогваща история за порастването, влюбването и любовната мъка.
Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват.
Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.
 
 Има едно нещо, наистина много важно, в което искам да се уверя.
– Питър? – казвам аз.
– Да?
– Не искам някога да си разбием сърцата.
Той се смее нехайно и обхваща лицето ми с длани.
– Да не възнамеряваш да ми разбиеш сърцето, Лара Джийн?

НОВ ДОГОВОР МЕЖДУ ПИТЪР И ЛАРА ДЖИЙН
- Питър няма да закъснява повече от пет минути.
- Питър не е длъжен да се обажда на Лара Джийн преди лягане, но може да го прави, ако поиска.
- Лара Джийн ще ходи на купони само ако има желание за това.
- Лара Джийн и Питър винаги ще си казват истината.
- Лара Джийн и Питър няма да си разбият сърцата.

-----------------------

Благодаря на издателство Ибис за чудесната книга!

Коментари

В момента чета: