, ,

Запознах се със света на Гриша!

Автор: Лий Бардуго
Заглавие: Сянка и Кост, Серията Гриша
Жанр: тийн фентъзи
Рейтинг: 4/5
Бележка: има ли дарби, значи хората ще са разделени на цветове...
 

 Книгата се разказва за свят, където има обикновени и надарени хора, наречени Гриша. Алина поначало е нормален човек, който се занимава с картографиране в армията. Най-добрият й приятел, красивият Мал, е  следотърсач и с него са израстнали заедно и никога не са се разделяли. Обаче когато Алина се изправя пред Тъмната долина и ужасните чудовища, наречени волкри, нещо невероятно се случва. Събитие, което не само ще промени съдбата й, но и тази на целия свят, защото самата Алина се оказва, че е нещо уникално. Призоваващата слънцето се е появила! Оттук натам следват вълнуващи боеве и романтични моменти, които ще накарат косъмчетата по ръцете ви да настръхнат.


 Ще започна с това, че тази книга ми беше препоръчана от колега блогър още преди месеци, но едва сега успях да стигна до нея. Бяха ми споделили, че Бардуго много добре изгражда световете си и героите си, че случките в книгите й са реалистични, а стилът на писане е оригинален и пленителен. Да си призная, не бих могла да се съглася със всичко това, но едно деветдесет процента от него е вярно! 

 Книгата започва с разказ от неутрален разказвач, който ни показва малките Алина и Мал - главните герои. След това този неутрален разказвач изчезва и е заменен от гледната точка на Алина, така че книгата се разказва от името на Алина. Предполагам, че така е най-добре, защото иначе историята не би била интересна за проследяване. Всичко важно в нея се върти около Алина и се радвам, че Бардуго е избрала именно този начин за представяне на историята си. 

 Но въпреки интереса, с който започнах да чета, забелязах, че още в самото начало на книгата се появяват доста непознати думи и имена и следователно, доста "термини" за запомняне. Често казано се обърках докато четях и ми бе нужно известно време, за да свикна с руските думички. А, да! Книгата като че ли се развива в някакъв свят, подобен на Русия. Има руски думи, руски ястия  и руски кафтани! (това е тип дреха, наподобяваща рокля, но я носят и мъже) Ала нещата не са чак толкова непонятни, че да пречат на четенето. Особено след като аз разбирах за какво иде реч, а не съм особено добра с руския. Разбира се, тук помагат и бележките под линия. Затова, няма страшно, всичко ще си схванете. 
 И да се върна към многото термини и тн. Светът на Гриша може да ви се стори малко труден за разбиране в началото, но веднъж щом навлезете в историята, всичко ще ви се изясни.  Под "да навлезете в историята"  разбирайте първите 30/40 страници.
 
 Откъм сюжет мога да кажа също няколко неща.
 Той е плавен и няма резки прекъсвания. Усеща се спокойствието, с което е писала авторката, но същевременно и прикритото отдолу напрежение, което с всяка следваща страница нараства и нараства. Докато накрая не избухне в голям обрат на събитията и разбиване на читателските сърца. Понеже имам приятелка, за която любовните връзки в книгите са от голямо значение, предполагам че има и други като нея. Ами... тук любовната връзка е добра. Тя е от типа, за който е ясно, че ще се случи. Тоест няма как да не се види, че тези двама герои ще имат връзка, то се загатва умело още при първата им среща. Но също така, тази връзка е и неочаквана, защото първата целувка се случва по най-любимия ми начин - изневиделица, но на най-подходящото място и време. Така че почитателите на тези неща не смятам, че ще останат разочаровани, въпреки че накрая.... опс, за малко да сложа спойлер.

 Някъде по-нагоре вметнах нещичко и за стилът на писане. 
Да си призная, стилът на Бардуго не е моят тип, но не ми и пречеше. Имаше някои изрази, които доста често се повтаряха, като "заби поглед в носовете на обувките си".  това поне пет пъти го срещнах.
 Както имаше и сравненията на дадени неща с други неща. И то доста. Винаги нещо трябваше да бъде обяснено със сравнение с друго нещо.  (Но нали знаете. Според авторите нещата винаги приличат на други неща, ако ме разбирате... according to authors, things always feel like other things.) 
 
 Книгата ми хареса, това няма съмнение. 
 Прочетох я много бързо, защото се четеше плавно и нямаше излишни описания и забавящи действието моменти. Което е една много силна страна на книгата. Това да присъстват само нужните случки, без пълнежи, е нещо, което е изключително рядко при новите книги. Знам, че тук вече ме разбирате за какво говоря... и на мен ми писна от прехвалени книги с празни приказки, които да запълват страниците. Затова просто не мога да се сдържа да не изтъкна едва ли не с червено и удивителна, когато съм прочела цялостно смислена и без-излишни-думи книга, каквато е и "Сянка и кост" от Лий Бардуго. 

Благодаря ви за вниманието, постарах се да не се раздавам в дълги обяснения. Приятно четене от мен! 


ПП. Ако ви харесва моя блог и нещата, които пиша, то тогава може да се абонирате за месечен бюлетин малко по-надолу. ♥

Заобиколена от врагове, някога могъщата Равка е разделена на две от Долината на смъртната сянка, ивица от почти непрогледен мрак, населена с чудовища. Сега съдбата й лежи на плещите на самотно осиротяло момиче.
Алина Старков не е видяла добро в живота си. Но когато полкът й е атакуван на ръба на Долината и най-добрият й приятел е смъртно ранен, Алина открива в себе си неподозирана сила, която не само ще спаси живота й, но и може би е ключът към обединяването на раздираната от войни страна. Откъсната от всичко, което познава, Алина е отведена в двореца, за да бъде обучена за Гриша, част от магьосническия елит, предвождан от тайнствения Тъмнейший.
Но този великолепен свят не е това, което Алина е очаквала. Мракът напредва, страната разчита на неосъзнатите й сили, а тя ще трябва да се изправи пред тайните на Гриша... и пред тайните на сърцето си.






Continue reading Запознах се със света на Гриша!
, ,

Град на паднали ангели. Ревю


Автор: Касандра Клеър
Заглавие: Град на паднали ангели
Жанр: ърбан фентъзи, тийн
Рейтинг: 4,5/5
Бележка: при К.Клеър мъртвите... са невинаги наистина мъртви. 
 


 Няколко седмици след войната срещу Валънтайн в Идрис, познатите ни герои са обратно в Ню Йорк, но живеят по-нови стандарти. Клеъри вече се обучава за Ловец на сенки, Саймън си има свои (вампирски) проблеми, Алек и Магнус си живеят живота, а предстои и сватба! Обаче между всичкото това се случва нещо необичайно. Убити са трима Нефилими, намерени са мъртви бебета демони, непознати преследват Саймън, а Джейс все едно е обладан. 
Изглежда, че някои неща са по-издръжливи от колкото изглеждат...



 Това е четвъртата част от серията "Реликвите на смъртните" и това ревю е за препрочит. 
 "Град на небесен огън" се оказа, че следва традицията на Клеър - с всяка следваща книга, историята да става все по-добра. Просто няма как да не забележите това при Касандра. Но не гледайте това, че на предишните книги съм дала пет звезди, а на тази с половин по-малко. Това е не защото книгата не ми хареса, а защото имам малка забележка за последните две страници, която ще спомена най-накрая. Смятам да не ви бавя и да започна направо с ревюто си.


 Книгата започва изключително плавно, все едно току-що сме завършили третата част и веднага сме започнали да четем четвъртата. Това, което може би ще забележите е, че изведнъж от края на трета част отиваме от Идрис към Ню Йорк. Преди да започна да чета книгата бях хвърлила един поглед на първата страница и бях забелязала внезапната смяна на топоса. Очаквах, че когато започна да чета, това ще ме обърка, но не се случи така. Затова не го виждам като проблем.
 
 Наистина ми хареса начина, по който плавно и градивно е изграден вървежът към главния проблем. През цялата книга се поставят улики и се случват малки изненадващи, и същевременно зарибяващи с мистериозността си, случки. Те единствено увеличават копнежа на читателя да продължи да чете, за да разбули мистерията и виновника за проблема, който виновник не ни се разкрива чак до последните 100 страници. По този начин книгата те държи буден за всякакви насоки през цялото време, само и само да разбереш кой стои зад всичко. (Освен, разбира се, ако не  се отгърне някоя друга страница напред. Което не е препоръчително, защото ще се убие всичкото удоволствие.)
 
 Трябва да спомена и  това, че действието се развива изцяло в Ню Йорк, което не искам да смятате като застояване на едно място. Героите постоянно сменят местоположенията си, което много помага за разнообразието.  Определено не бих могла да кажа, че книгата  е мудна или нещо от този род, защото не е!


 Героите тук не са особено по-различни от третата част. Поне не всички. 
 Единствените, които имат някаква по-значителна промяна са Джейс и Саймън. Останалите като че ли не са толкова драстично по-различни. А като стана дума за Саймън и Джейс... казвала съм го и преди, но ще го кажа пак. Просто ще ви заболи коремът от смях от диалозите, които водят и репликите, които си подхвърлят. И ако не сте чели поредицата и в момента събирате сведения за четвъртата книга, ще ви кажа, че това е само частица от всичкото. Но то... при Касандра винаги нищо не е свършило съвсем. Та, взаимоотношенията между Джейс и Саймън са една от главните причини защо харесвам книгите. Не знам как на Касандра са й хрумнали тези закачки, но доколкото знам тя се е вдъхновила от собствените си приятели. Сигурно й е много забавно когато е на купони с тях и благородно й завиждам. 


 Трябва да предупредя, че на някои може и да им се стори малко лигава историята с Клеъри и Джейс. Обаче, ако ги нямаше тях двамата, не би имало "Реликвите на смъртните". Но нека се изясня. Казвам го, защото съм чувала и чела доста нападки от тази страна към книгите. Има хора, които намират връзката на Клеъри и Джейс за лигава. Ами, аз не я намирам за такава, защото съм чела книги с наистина лигави връзки, и тази  със сигурност не е една от тях. Все пак то си е до интереси, а аз само изказвам лично мнение.
  И да вметна:  Клеъри и Джейс са на челна позиция, когато говоря за любимите си книжни двойки.   


 И дойде времето да спомена и малката забележка, която имам за края на книгата. 
 Ами тя е наистина малка. Може би на Каси й е било втръснало вече да се занимава с книгата, но е можела да измисли и по-добър начин ...(той).... да се събуди отново. Просто ми се стори прибързано написано и наистина вярвам, че Клеър е способна да измисли по-логичен начин за завършване на книгата. Но това не пречи на читателя по никакъв начин да остане с широко отворени очи, взирайки се в последното изречение. Просто това ми направи впечатление, защото чета книгата за втори път. 


    Повтарям се сигурно за стотен път ама... не мога да оспоря факта, че книгата много ми хареса. Вече и моите приятелки видяха, че съм била права, че Касандра е изключително добър автор, затова... повярвайте ми и вие.   А като цяло, ако трябва да обясня книгата и нейното действие само с едно изречение, то то би било такова: Държаща те под напрежение история, която винаги е в движение и поставя началото на "новата ера" при книгите на Касандра. 

Continue reading Град на паднали ангели. Ревю
, , ,

Книги, които очаквам с нетърпение.



Привет!
 Всеки от нас - читателите - очаква излизането на определена книга с охота, особено когато е част от поредица. При мен винаги има някоя книга, която да очаквам толкова, че да ме сърби. И сега, когато вече имам по-голям списък за показване, реших да ви споделя книгите, които очаквам с нетърпение да излязат през 2018 година. 
 Разбира се, в края на поста ще очаквам и вие да споделите вашите очаквани с нетърпение книги.



Ето и списъкът:



1. Queen of Air and Darkness
 Разбира се, няма как да не сложа на първо място продължението на Повелител на сенките от Касандрна Клеър. Книгата излиза през декемви, доколкото знам. (Касандра направи някакви промени на датите, но мисля, че декември бе при последното обновяване.) Просто се опитвам да сдържам вълнението си и да не мисля за това, че трябва да чакам толкова време, за да я прочета. Повелител на Сенките беше една наистина страхотна книга, която си заслужава и парите, и времето, и всичко! Завърши по убийствен начин, но ще се справя да изчакам до декември, ако не мисля толкова за това.
 Моите ревюта за книгите от поредицата:



2. Беззаконие 3
 Поредицата на Лекси Блейк е пърата еротична серия, която чета, и се оказа, че съм нацелила една наистина добра поредица! Освен еротика (разбира се) в книгата има страхотно преплитане на екшън и вендета, което прави еротичната книга повече от еротична. В Без Милост проследих историята на Райли и Ели, в Разплата беше ред на най-малкия брат от семейството - Бран, а мистерията Дрю очевидно остава за третата част. Винаги съм искала да прочета повече за най-големия от братята Лолес, а в края на Разплата ни се даде надеждата, че именно за него ще се разказва в продължението и финала на серията. А и с тези разбиващи открития и сюжетни оплитания, които станаха в Разплата, просто нямам търпение да прочета разкриването на мистерията.
Моите ревюта:





3. Always and forever, Lara Jean  

 Това е третата книга от поредицата за Лара-Джийн "До всички момчета, които съм обичала" от Джени Хан. Поредицата е много сладка и опияняваща със своя лек и романтичен стил. Първата книга ми хареса, а втората още повече! Честно да си призная, не знам какво още би могло да се разкаже за Лара-Джийн, но съм любопитна да разбера. От издателството обещаха книгата да излезе съвсем скоро - имаше слухове за края на април и се надявам да ги спазят.
Моите ревюта:



4. Софийски Магьосници 2
 Мартин Колев доказа, че и българските автори ги бива в писането на фентъзи книги. "Софийски магьосници" беше много свежа история, която се развива на територията на познатата ни София. но дали всъщност ни е толкова позната? Оказа се, че не и това много ми хареса - да видя София през очите на един магьосник. Сега се очаква магьониците да тръгнат към Странджа и искам да видя следващите приключения на Бриян и разбира се... на любимият ми Морков! Книгата излиза още в началото на май, така че няма да чакаме много!



5. Брилянтните 2
 След като прочетох Брилянтните от Маркъс Сейки, видях че се очаква да има продължение. Бях приятно изненадана, защото книгата беше добра и интересът ми към това какво още може да се случи - нарастна. 
 Ето ревюто ми за Брилятните и вижте сами за какво става въпрос. 




 



И последно, но не по важност и очакване:






6. Legendary 
 Това е продължението на Каравал от Стефани Гарбър. Наистина ми хареса цветността в света на Гарбър и като че ли искам да прочета продължението само заради Скарлет и Джулиан и връзката им. А може би и малко, за да разбера повече за мистериозния Легендата. Книгата излиза на английски до няколко месеца, което е добър знак, защото до края на годината може би ще се сдобием с нея и на български.  



 Ами... това като че ли са всичките книги, които очаквам. Имам усещането, че всичките ще се окажат страхотни и се надявам да се окажа права. А сега... кои са книгите, които вие очаквате?
 
Continue reading Книги, които очаквам с нетърпение.
, ,

Book blogger confession TAG


Здравейте!
Дойде времето и за един таг. Ох. От толкова време не бях правила таг, че бях забравила как се прави.... Шегувам се. Просто вече подбирам таговете си, а този беше въпрос на време да го направя.
Бях тагната от Гери от Faith is no doubt , за което й благодаря за, както тя казва, да "разчупиш рамката" на обичайното.

Надявам се да ви е интересно да четете за книжните ми признания, а тези, които искат да отговорят, може да го направят в коментарите тук или във фейсбук. Накрая на поста ще сложа всичките въпроси на едно, за да може спокойно да си ги копирате.
Да започваме!

1. Коя книга най-скоро не довърши?

 Най-скоро... ами аз гледам да довършвам това, което започвам. Но "Гордост и предразсъдъци" (английското издание) е това, което съм започвала два пъти и винаги не довърших. Първия път стигнах с мъки до 24 глава, а вторият и дотам не. А по-преди това бях започнала да чета "Мъртва зона" на Стивън Кинг. Не за друго, но просто не ми остана време да я дочета и така си остана. Хубавото е, че все още помня какво се случва в нея и лесно ще продължа да чета. (а имам такова намерение, защото книгата е обещаваща.)

2. Коя книга е твоето "сладко изкушение"?

 И преди съм казвала, че всяка книга на Касандра Клеър за мен е сладко изкушение. Просто книгите й са ми толкова любими, че ги препрочитам в момента. И бих ги прочела отново и отново и отново. Но ако трябва да дам и други заглавия, то това ще бъдат "Хари Потър" (накъде без него), Девети ноември - Колийн Хувър, ПолуИзгубен - Сали Грийн, и То - Стивън Кинг.

3. Коя книга би хвърлила в морето?

 Да сме честни, никоя книга не бих хвърлила никъде. Но ако го казваме чисто хипотетично, то бих хвърлила "Тъмна дарба" заради нейният ужасно гаден и незадоволителен край! Просто нямам думи. Цялото ми удоволствие от историята се промени за два реда. 

4. Коя книга си чела най-много пъти?

 Никога не съм чела книга повече от два пъти. (освен ако не броим детските ми книжки.) Два пъти съм чела "Мечо Пух", серията "Реликвите на смъртните" и "Гордост и предразсъдъци" до половината. Ами май е това. Всъщност има толкова много книги, които бих прочела отново, но знам, че така изостава списъкът с онези, които все още не съм чела. 

5. Коя книга не би искала да получиш като подарък?

Предполагам, че тук става въпрос за нещо, което вече съм чела. Ако да, то не бих искала да получа "Вината в нашите звезди", защото книгата (за изненада на всички) на мен не ми хареса. Да, ако искате ми спамете в коментарите, но е така. Тази книга не ми хареса особено и не разбрах за какво беше всичкият този шум около нея. Също бих казала и "Всичко, всичко" за отговор на този въпрос, но нея бих я преживяла.



6. Без коя книга не можеш да живееш?

 Но те са толкова много! На първо място - всичко от Касандра Клеър за светът на Ловците на сенки. Второ - предполагам, че е .... не, всъщност е само това. Не мога да живея без Ловци на Сенки.



7. Коя книга те накара да плачеш най-много?

Това без съмнение е "ПолуИзгубен". Съжалявам, че така въртя книгите във всеки от въпросите и се повтарям, но именно те са тези, които най-много са ми въздействали. Та, краят на ПолуИзгубен е едновременно най-тъжното и най-красивото нещо, което някога съм чела! Понякога дори отварям, само за да прочета последните две страници, за да се насладя на онова тъжно-щастливо чувство отново.

8. Коя корица не харесваш най-много?

 Ами има доста корици, които не харесвам. Но от книгите, които съм чела предполагам, че това са тези, чиито корици са с актьорите от филмовите адаптации. Ето тази, например:





Благодаря отново на Гери, че ме тагна. Аз от моя страна тагвам читателите на този пост да отговорят на въпросите в коментарите! 
1. Коя книга най-скоро не довърши?
2. Коя книга е твоето "сладко изкушение"?
3. Коя книга би хвърлила в морето?
4. Коя книга си чела най-много пъти?
5. Коя книга не би искала да получиш като подарък?
6. Без коя книга не можеш да живееш?
7. Коя книга те накара да плачеш най-много?
8. Коя корица не харесваш най-много?

Continue reading Book blogger confession TAG
,

Ревю на Неизчезваща

Автор: Александра Бракен
Заглавие: Неизчезваща (Тъмна дарба 2)
Жанр: тийн фентъзи
Рейтинг: 2/5
Бележка: очаквах много повече...

 


Руби никога не е искала да притежава способностите, които едва не й костват живота. А сега трябва да ги използва ежедневно и да влиза в умовете на враговете си по време на опасните мисии, които ръководи. В Детската лига я наричат Водач, но тя знае, че в действителност е нещо друго: чудовище.
В тази втора част на поредицата ТЪМНА ДАРБА Руби се отправя на най-опасната си мисия досега - да достигне до истината за вируса, донесъл смъртта на повечето от децата на Америка и превърнал нея и останалите оцелели в мразени аутсайдери. И сякаш това само по себе си не е достатъчно, ами съдбоносната тайна е скрита във флашка в ръцете на Лиъм Стюарт - момчето, с което някога е виждала бъдещето си... и което сега не може дори да я разпознае.
Руби е разкъсвана между старите си приятели от една страна и обещанието да служи на Лигата от друга. Ами ако спечелването на войната би означавало да изгуби самата себе си?





 Ще започна направо - "Неизчезваща" не ми хареса. 
 Дори не разбрах защо се казва "Неизчезваща"... очаквах много повече от продължението на "Тъмна дарба", а не 544 страници пълнеж. Е, добре де, признавам, че имаше и моменти на нормалност в книгата, но те са от сорта на 150/200 страници. Но какво са те на фона на цели 544? Реших да ви споделя първо защо не ми хареса книгата, а после да напиша и няколко реда за онова, което беше горе-долу добре.

 Началото е объркващо. Навлизаме направо в момента от след шест месеца след  краят на "Тъмна дарба". Няма пролог или въведение. Новите герои и ситуации ни засипват без обяснения и пояснение, също и ситуациите. Книгата започва с Руби, която е по-време на Операция. И смятам, сега когато поглеждам книгата от високо и виждам цялостната картина, че тези моменти всъщност са послужили за разтягане на локуми. Тоест, само за да се наберат брой страници. А казвам "тези" в мн.ч., защото са доста от този род в книгата като цяло. 

 Надявам се, че феновете на поредицата няма да ме намразят, но наистина намирам по-голямата част от тази книга за ненужен и муден пълнеж, който само да надуе страниците. 

 Ще се опитам да не спойлвам, защото е доста трудно да се обосновеш защо не харесваш дадена книга, ако не спойлваш. Та, бих могла да кажа, че първите 150 страници са мъчителни и мудни и няма почти никакво развитие. Единственото в тях са спомени и мисли на Руби, както и няколко обяснения какво се случва. След като човек прочете тези 150 страници, вече идва част на интересното и същественото. Героите започват познатото, непрекъснато движение  и смяна на местоположения както при "Тъмна Дарба" и задвижват сюжета с новите си мисии и открития. 
 Но уви... дотам. Тези раздвижени страници са може би около 200 и после отново потъваме в пълнежа чак докато не изплуваме обратно при последните 15 страници. Но мисля, че вече схванахте идеята ми.    

 Още нещо, което ме подразни, бе връзката между Руби и Лиъм.
 Това е една нарочно усложнена ситуация, за да кара читателя да се дразни от ситуацията. Но не се получава. Лично аз се дразних не по онзи заинтригуващ начин, когато всъщност наистина не знаеш дали двамата герои ще се съберат или не.  Аз се дразних по онзи начин, където знаеш, че те ще се съберат въпреки всичко, но за да има повече материал, са изписани сто излишни страници. 
 

 И последно. 
 Героите не са реалистични. Стоят ми някак "според ситуацията". Докато в други книги всеки герой си има отличителни черти, тук някои от тях (казвам някои, защото не са всички, слава Богу!) променят характера си според това, което би било най-уместно според авторката.  Така образите им се размиват и не са автентични. Пример за това е Коул, братът на Лиъм, който се променя просто изведнъж!

 А понеже обещах да кажа и нещо хубаво за книгата. Ето какво ме спря да дам само една звезда:
 Развитието при главната героиня Руби ми направи впечатление, че е доста голямо. И не стана така, както очаквах. За сметка на всичко друго, то се случи постепенно и премерено. Тоест, за тренировките и труда си, Руби получаваше подобрения. Бореше се за това, което иска. Това е едно от малкото добри черти на книгата.
 Също така, ми харесва начина, по който Бракен ни изненада със смъртта на (определен герой). Това също беше едно от малкото неща, които ме изненадаха. Въпросният герой  беше поднесен с небрежност, която след известно време се превърна в привързаност без да усетя. Бях свикнала с този герой винаги да бъде там, а в един момент той изчезва. 

 Въпреки че книгата си има своите добри моменти, те за жалост не са повече от лошите, което прави книгата моментално кандидат за нисък брой звезди. Не смятам да продължа с поредицата, въпреки че краят свърши интригуващо. Знам, че следващата част ще бъде от същия род - пълнеж, пълнеж, докато не се стигне до съществените последни 100 страници. 
 Не обичам да пиша негативни ревюта и се извинявам на феновете, ако съм ги засегнала. Но да не забравяме, че всеки има право на мнение. 


Continue reading Ревю на Неизчезваща
,

Ревю на Тъмна Дарба

Автор: Александра Бракен
Заглавие: Тъмна дарба
Жанр: тийн фентъзи
Рейтинг: 4/5
Бележка: бясна съм!

Когато Руби се буди на десетия си рожден ден, нещо в нея е различно. Нещо достатъчно притеснително, че да подтикне родителите й да я заключат в гаража и да повикат полицията. Нещо, което я изпраща в Търмънд, брутален правителствен „рехабилитационен лагер“. В действителност Руби успява да преживее мистериозното заболяване, което погубва повечето деца в Америка. Но тя и останалите като нея оцеляват, като се сдобиват с нещо много плашещо – умения, които не могат да контролират.
Вече на шестнайсет, Руби е една от опасните. 


 Тази книга ме вбеси толкова, че за малко не я разкъсах. Всичко се обърка до такава степен, че на моменти ми идваше да изкрещя! "Тъмна дарба" ме изненада с обрата в сюжета си дотолкова, че веднага след като я прочетох си казах, че трябва възможно най-скоро да се сдобия с продължението. Ще отделя цял параграф за причината, поради която съм толкова ядосана по-надолу. Нека първо ви представя книгата като цяло.

 Бих разделила книгата на три части: "интересно", "мудно" и "вбесяващо развитие на нещата". 
 Началото започва добре и действието е доста раздвижено. Героите винаги се движат на някъде, което ми помогна лесно да прочета първите 200 страници без да се усетя. Това движение ми хареса, защото поначало имах усещането, че това е от онези напомпани тийн истории, където всичко най-съществено се случва в последните 20 страници. "Тъмна дарба" не е от тези книги, което ме радва искрено, защото от доста време насам ми се четеше някаква фентъзи поредица, която не е въздух под налягане. 

 Обаче се стигна до едни 50/70 страници някъде около средата, които по-така ме забавиха. Но сега като се замисля, те не са някаква грандиозна пречка в четенето.  Единственото, което забелязах докато четях тази част от книгата, бе това че Бракен май не е много сигурна в светът извън отношенията на героите и лагерите с надарени. Външния свят, светът на възрастните (защото в книгата всичко се върти около тийнейджърите) почти не ми се изясни и нямам представа как стоят нещата с него. Само и единствено знам, че има безработица и че хората почти ненавиждат децата.  
 
 След това идва краят на книгата.
 Под "край" имам предвид последните 100-тина страници. Тогава най-много ми направи впечатление, че под прожектора беше Руби, главната героиня, от която се разказва и историята. Център на всичко са решенията, които тя взима, и отношенията й с двете момчета в живота й. Ядосах се на това, че всяко нейно решение се оказваше погрешно. И точно в момента, когато тя взимаше решението, аз знаех, че то е грешно, а не можеш да направя нищо, за да я спра. Предполагам, че това е добър знак, да се ядосвам така на решенията на Руби, защото това означава, че Бракен си е свършила работата с изграждането на героите.
 Но все пак не мисля, че някога ще й простя задето заличи всичко, за което копнях в цялата книга. (Огромен спойлер, маркирайте следващите изречения, за да ги прочетете.) Именно връзката между Лиъм и Руби. Едва ли не вътрешно умрях когато Руби изтри всичко със способностите си.

 Хареса ми книгата и се надявам с всяка следваща Бракен да ни представя все по-добро развитие на нещата. Препоръчвам ви я, чете се лесно и добре ще раздвижите настроенията си, особено накрая, когато забележите, че няма повече страници. 

Continue reading Ревю на Тъмна Дарба
, ,

Да се видим догодина? (Ревю на Девети Ноември)





Автор: Колийн Хувър
Заглавие: Девети ноември
Жанр: любовен роман
Рейтинг: 5/5
Бележка: бих дала повече звезди, ако можех.
 Точно на девети ноември преди две години Фалън претърпява ужасен инцидент, който слага край на актьорската й кариера. Но тя решава, че ще запомни тази дата с нещо ново и решава, че ще започне нов живот в Ню Йорк. Обаче няколко часа преди полета си Фалън се запознава с Бен Писателя... и трябва да избере дали да остане с него, или да замине. Двамата стигат до решението да се срещат всяка година на същата дата - девети ноември. Така с всеки триста шестдесет и пет дни между всяка една тяхна среща, любовта им расте все по-голяма.

 Имам чувството, че това е най-добрата любовна книга, която съм чела... НЯКОГА! Преди да се сдобия с книгата знаех, че Колийн Xувър е добра авторка и пише чудесно, защото много харесах "Споделени тайни". Но се оказа, че Колийн се изкачи съвсем лесно до върха в класацията ми с романтични автори. Честно, не вярвах, че Хувър е способна да пише по този начин! Прочетох книгата преди няколко дни и все още съм във възторг.

 Но да не увъртам. 
 Книгата започва без излишни пролози и въведения, а направо ни вкарва в историята по възможно най-плавния начин. И веднага след първата глава се усеща колко силна и зарибяваща е книгата, защото докато не прочетох първите 70 страници не можах да я оставя. Прочетох я на един дъх, както се казва. Исках да знам какво ще се случи, а когато го прочитах, исках да знам какво ще следва. Не си спомням да е имало друга любовна книга, която да съм чела с такава жажда за още и още. 
      
 Сюжетът е доста интересен и идеята главните герои да се срещат само веднъж годишно, без да комуникират през останалото време, ми допадна. Книгата се разказва от две гледни точки - тази на Фалън и тази на Бен, като всяка започва от там, от където свършва предишната. Забелязах, че така Хувър представя историята си от възможно най-подходящия ъгъл и избира така героят, от чийто поглед да виждаме, че да се доближим възможно най-близо до вътрешните му чувства и мисли. Но това е нормално за Хувър.  Тя просто умее да те привърже с героите си по уникален начин.   
 Даже знаете ли...? Колийн Хувър вече е не само на челна позиция в списъка ми с романтични автори, а  в списъка с като цяло любимите ми автори.  

 Романът е препълнен с изненадващи обрати. Така че, ако сте фенове на такива неща, да си знаете. И то доста сполучливи обрати, защото имаше момент, в който просто не знаех как да преживея "четвъртият девети ноември", а да не говорим пък за "пети девети ноември", където зяпах и препрочитах думите с отворена уста.
 Не знам как авторката е имала тази жестокост да причини такова нещо на читателите си... Да ни изтезава по този начин... Но това е "Девети ноември". Книга, която няма да те държи на едно място, защото в нея всичко се движи нанякъде, а после обръща в противополжната посока.
 Като "зиг-заг".

 А понеже може и да сте забелязали, че в книгата има два различни шрифта, не се притеснявайте, не е грешка. :) 
 Бен, един от главните герои, е писател, и в края на книгата успяваме да прочетем част от творчевстото му. Лично аз много си падам по такива неща в книгите, като писмени творения на някои от героите, измислени карти на фиктивен свят и дори фотографии, които са свързани със сюжета. (като картините в "Споделени тайни".) И тук, книгата на Бен е доста интересно нещо за четене. Все едно Хувър се е превърнала в коренно различен писател с различен стил. Тя напълно се превъплъщава в героя си и смятам, че се е справила чудесно в това да пише от негово име. 

 "Девети ноември" ще го помня наистина за дълго и дори вече го препоръчах горещо на приятелките си. А закачливата романтична история, която според мен се отличава от останалите романи от жанра по оригиналността си, наистина си заслужава. 



Ето два от любимите ми цитати в книгата:

 
  Едно от нещата, които винаги се старая да си напомням, е това, че всеки човек има белези. И много от тях са по-страшни от моите. Единствената разлика е, че моите са видими, а на повечето хора не са.  




... а удобството понякога се превръща в препятствие, когато се опитваш да определиш своята цел в живота.   



 Книгата ми бе предоставена за ревю от страхотното издателство Ибис, за което сърдечно им благодаря! Продължавайте да издавате такива страхотни истории!


В деня, преди да се премести в друг град, Фалън среща Бен – млад талантлив писател. Ненавременно възникналото помежду им привличане ги подтиква да прекарат заедно последния ден на Фалън в Лос Анджелис и нейният наситен със съдбовни преживявания живот се превръща в творческото вдъхновение, което Бен винаги е търсил за своя роман.
На следващия ден всеки от тях продължава да живее своя живот, изпълнен с различни изпитания, но двамата се уговарят да се срещат всяка година, на една и съща дата. До деня, когато Фалън вече не е сигурна дали Бен ѝ казва истината, или е измислил идеална реалност в името на неочакван и драматичен сюжетен обрат.
Continue reading Да се видим догодина? (Ревю на Девети Ноември)