,

Дом, който не ви се иска да напуснете...

Автор: Даниел Стийл
Заглавие: Чарлс Стрийт 44
Жанр: роман
Рейтинг: 4/5
Бележка: толкова по Даниел Стийл-ски.
 

 След цели пет години съжителство, Франческа и Тод се разделят. Къщата на Чарлс Стрийт ще остане за нея, но първо трябва да откупи половината на Тод, а галерията, която тя притежава, не изкарва нужните средства. Затова Франческа решава да си намери квартиранти, за да събере нужните пари и да успява да изплаща дълговете си. Тя се сближава много повече с тези хора отколкото е очаквала и открива едно нова семейство. Но всяко семейство си има своите проблеми. . . 
 


 Това е третата книга от Даниел Стийл, която чета, и отново не съжалявам! И този път, Стийл ме плени със своя лек и чувствен начин на писане. Героите отново ми влязоха под кожата и аз отново затворих нейна книга с щастлива усмивка на лицето си. 


 Книгата започва плавно и в рамките на десет страници вече се навлиза дълбоко в историята, което ми хареса, защото като започнах да чета, направо не се усетих кога вече съм минала  първите 100 страници. Нека за начало да  отбележа, че тази книга се чете изключително леко и бързо. А от досегашните ми сблъсъци с авторката съм забелязала, че нейните книги не ми вървят за по 3 дни както при фентъзи книгите. И това, че прочетох тази толкова бързо без изобщо да правя някакви опити да препускам, ме изненада приятно. Така че, ако сте от хората, които харесват "бързи" и стойностни книги, то отбележете тази книга в списъка си. 


 Също така, всички знаем, че Стийл има навика да повтаря някои неща по няколко пъти, нали? Е, тук това почти го няма, което допринася още повече за бързото четене. А и за търпението на читателя, защото всички знаем какво става в книгата й "Хубави неща" и колко пъти споменавах в ревюто си, че повторенията са ме изнервяли. Тук просто историята си върви напред и се развива без да има натрапчиви припомняния на минали събития и тям подобни. Просто се наслаждавах  на историята докрай.


 А като стана дума... Самата история и сюжета не са сложни и са лесни за проследяване. Всичко се върти само около няколко героя и не си спомням да е имало някакви излишни персонажи. Като цяло се споменава само това, което е нужно, без нищо излишно, което да бави историята. Но това нека не ви кара да мислите, че героите не са изградени както трябва. Напротив, всеки персонаж се свърза с мен по различен начин и дори да не го усетих в началото, накрая имах онова щастливо-тъжно чувство когато искаш да свърши, но и не искаш да свърши... (знам, че разбирате за какво говоря.) Просто всичко много ми допадна как е направено. 


А ако се питате защо съм дала 4 звезди, а не 5, сега ще ви обясня. Заради предсказуемостта. И това е единствената ми забележка. Предполагам, че няма книга на Даниел Стийл, която да не свършва щастливо, но все пак имах нужда от малко мистерия. В повечето случаи начинът, по който Стийл ни представя новата информация веднага подсказва поне половината от това, което следва. Имаше само три или четири пъти, в които наистина се изненадах от случилото се и за тези моменти трябва да кажа, че наистина не го очаквах. И  може би те допринасят донякъде към причината защо харесах книгата толкова много. Просто бяха наистина силни и ме накараха да усетя вълнение в стомаха, било то от изненада или от нещо друго.  


Нека вмъкна и няколко думи за темите, които са засегнати. Не винаги говоря за теми, които са засегнати в книгите, но тук някои от тях се открояват и не мога да подмина това. Първоначално, името на Даниел Стийл веднага се свързва с думата "семейство" в ума ми, може би защото тя винаги пише за семейните връзки. Тук препоръчвам да прочетете и романа й "Семеен албум", ако все още не сте. Обещавам, че ще плачете. Но тук има и други засегнати теми освен семейството. На второ място е темата за зависимостта. И не само вредната зависимост към наркотиците, както в случая, но и тази към хората или пък към предметите, в случая към къщата на Чарлс Стрийт. Това прави книгата прекалено истинска. 


 Може би това не е от най-дългите ми ревюта, но казах всичко, което ми направи впечатление от "Чарлс Стрийт 44". Това е една книга, която ви препоръчвам за мързеливите неделни дни, когато искате да прочетете нещо бързо, но дълбоко. Нещо, което ще помните за дълго и ще преживявате събитията редом с персонажите, защото точно това е Даниел Стийл. Тя знае как да вкара читателя в книгата и обратното. 

 
Continue reading Дом, който не ви се иска да напуснете...
,

Ревю на една брилянтна книга. (Брилянтните - Маркъс Сейки)




Автор: Маркъс Сейки
Заглавие: Брилянтните
Жанр: трилър
Рейтинг: 5/5
Бележка: първият ми трилър и никак не съм разочарована!     
 

 Преди трийсет години се появяват първите брилянтни - хора с развити способности в различни области. Агент Ник Купър е от организацията ДАР,  която работи за мира между абнормите и нормалните. И дори той самият да е брилянт, това не му пречи да бъде най-добрият агент на организацията. А случаят, по който той работи от години, е за залавянето на Джон Смит - терорист, абнорм, който има сериозно досие и кървави ръце. Но се оказва, че тук нещата не са толкова прости, колкото Ник си мисли... 


Хареса ми! Това като че ли е първата ми книга от жанра "трилър", а и от Маркъс Сейки. И като цяло покри доста от очакванията ми, които този жанр трябва да притежава. Това е една мега зарибяваща книга, която ще ви накара да мислите с няколко хода напред. Действието е постоянен екшън, който няма да ви остави да си поемете дъх, а оригиналният стил на писане само допринася за визията й на нещо различно. 

 Ще започна със стила на писане, защото той се забелязва още на първите страници. Начинът, по който Сейки пише, е доста различен от това, с което съм свикнала при фентъзи книгите. Някак си по-сериозен, работи с факти и добре познава фиктивния си свят, което допринася за чувството на трилър. Обаче на най-първо място е описанието на действието и обстановката, докато отношенията между героите са на по-заден план. Но това изобщо не пречи на историята и даже допринася към нея, защото забелязах колко много сюжета би се забавил, ако имаше вмъкнати и чувствата на героите.

 Също така, има много реплики, непрекъснати от описания и тям подобни, което прави четенето много приятно и се раздвижва допълнително сюжета. И Сейки успява дори и без да споменава кой какво казва, да направи диалозите напълно разбираеми. Което по-скоро изгражда героите откъм речевата им страна, защото рядко можем да се доберем до мислите на някого от тях. Като цяло стилът ми допадна заради това, че няма нищо излишно и се чете плавно.
 Единствената ми забележка за книгата е, че авторът не е особено щедър във външните описания на героите. Винаги даден герой беше описан първо с ръст, после с телосложение и след това някакви допълнителни неща, но никога с по-подробни лицеви характеристики. От една страна това прави едно неангажиращо действие, което не те затормозява с допълнителна информация. Но от друга  страна, на места почувствах малко глад за подробности. Поне героите не са много и са през цялото време в тесен кръг. 

 Относно сюжета мога да ви споделя, че е сложен и не си спомням да съм попадала на някакв неточности и дупки, всичко ми се стори добре обмислено и кулминацията на книгата си я бива.   

 Тук се сещам за анотацията на книгата. (Знам, че малко в края се сещам, ама какво да се прави...) Честно казано, когато прочетох думата "надарен" и "абнорм", очаквах някакви свръх хора със супер сили като при "Алена кралица", например. Но тези надарени се оказаха по-различни и някак... по-реалистични, да бъда честна. В началото, когато разбрах, че няма да има огнехвърлящи хора, например, не си спомням дали се разочаровах, но сега определено знам, че съм много доволна от начина, по който Сейки е вмъкнал "брилянтното" в историята си. И знам, че и вие няма да съжалявате. Ще си отдъхнете от цялата лавина от силни тийнейджърки, които спасяват света със своите новооткрити аномални способности.  

 Книгата бих могла да я препоръчам на всеки, буквално. Смятам че дори и да не сте чели трилъри досега, то тази ще ви се хареса заради всичко, което изброих по-горе. И особено си заслужава заради сюжета и неговото конструиране. 

А и в края на книгата се споменава, че предстои и втора част, така че побързайте!

Благодаря ви за вниманието и благодаря на издателство Ибис за поредната страхотна книга!
      

Наричат ги надарени, отклонения, абнорми или просто брилянтните. Един процент от човешката популация, чиито необикновени дарби са довели света до невероятен научен и технологичен прогрес. Те могат да узнаят най-дълбоко заровените тайни на човек само като го погледнат, умеят да се придвижват невидими в тълпата, както и да сринат световните финансови пазари с един-единствен добре премерен удар.
Ник Купър е топ агент на тайна правителствена организация с неограничен бюджет, чиято основна задача е контрола и обезвреждането на опасни брилянтни. Самият Купър е надарен с уникалната способност да разчита езика на тялото и да предвижда ходовете на противниците си. Това го превръща в перфектния ловец – брилянтен, който преследва брилянтни.
Последната му мишена е терорист със смъртоносна дарба и гибелни амбиции, довел страната на прага на гражданска война със серия от кървави атентати. За да спре най-опасния престъпник в света, Купър ще трябва да се изправи лице в лице с истината за собствения си вид и да потъпче всичко, в което вярва.

Continue reading Ревю на една брилянтна книга. (Брилянтните - Маркъс Сейки)
,

Ревю на Град от Стъкло




















Автор: Касандра Клеър  
Заглавие: Град от стъкло, книга трета от "Реликвите на смъртните"
Жанр: фентъзи, тийн
Рейтинг: 4/5
Бележка: излишно издължаване.
 

 Клери, заедно с всичките ни познати герои, отиват в страната на Ловците на сенки - Идрис, или по-точно в столицата Аликанте. И въпреки премеждията, които те изпитват преди да стигнат там, Валънтайн отново успява да внедри хаос и то направо в града, където се намира почти цялата нация на ловците, защото смятаха, че в града е най-безопасното място за момента.  Очевидно грешат...
 

Може малко да сте изненадани, че книгата няма пълни пет звезди от мен и е написана от Касандра Клеър. Е, и аз съм изненадана, но какво да направя? Наложи се да смъкна рейтинга си с една единица. 

 "Град от стъкло" започва скоро след края на "Град от пепел", и нека направо да си кажа защо отдадох 4 звезди, а не 5. Цялата книга, състояща се от 500 страници, се развива в рамките на няколко дни. Дори не съм сигурна дали има и седмица. Този път Касандра може би не е знаела точно как иска нещата да се развият в книгата й и малко се е отплеснала. Защото това са наистина много страници само за няколко дни, което прави четенето малко тромаво с описателното писане на Касандра. (поне според мен.) В началото е окей. В края е дори много добре. Обаче в средата се запънах най-много. Тази книга ми отне доста време, за да я прочета и то именно заради тази средна бавна част. 
 
 Честно казано, нямаше да забележа, че сюжета е разтеглен, ако точно когато започнах да пиша ревюто си не погледнах записките си на сюжета, за да мога да напиша няколко реда за "За какво се разказва", и забелязах колко малко време всъщност е минало в цялата книга. Предполагам, че е заради описанията, които Каси вмъква навсякъде, но тя винаги описва всичко и то цветно. Но това, което най-много си струва от тази цялата работа с детайлното предаване на картината бе, че си представих Аликанте като град от приказките. (Не че останалото не си струва, де.) Не знам за вас, но аз се влюбих в града! Начинът, по който е представен със своите тесни, каменни улички и антично изглеждащи къщи е просто неустоим. И понеже Клеър е усетила колко много читателите ще харесат града, през цялата книга действието се развива там. 

  Но не мога да кажа, че в книгата няма разнообразен сюжет и палитра от действия, защото определено имаше моменти, в които тръпнех от някакво чувство, независимо какво бе то. Но отново, кога книгите на Касандра не са били прочувствени? Просто тази книга, както съм споменавала и преди и предполагам вече знаете, е била проектирана за финал на трилогия, която да включва само "Град от кости", "Крад от пепел" и "Град от стъкло". И то си личи толкова, че направо със затворени очи ще го забележите. И това всъщност малко ме издразни и допринася за рейтинга ми. Някак прекалено много неща са набутани в тези само няколко дни от "Град от стъкло", а накрая за 20 страници всичко се подрежда перфектно. Според мен е трябвало малко да се редактира края на книгата. Не ми допада това, че шестте книги се разделят така и се оказва, че съм забравила много повече от колкото си мислех през времето, минало от първото ми четене на поредицата. Затова този път вече не повторих грешката да не си водя записки, макар и груби, относно сюжета. Повярвайте ми отнемат две минути и са безценни за в бъдеще.

 И нека да споделя още нещо за изчерпателното описване, този път включващ само положителни емоции.
 Отделя се внимание на всеки детайл. Особено на начина, по който героите се държат един с друг, но то това си е нормално за всяка книга на Касандра и затова я харесвам толкова. Имам чувството, че тя е искала да предаде точно и по възможно най-изразителния начин чувствата на персонажите си. Тоест тя влага много старание и то се забелязва дори още от първите страници.   А всичкото това детайлно изразяване води до развитие (и то голямо) във връзките между героите в историята. Особено между любимците ми Клеъри и Джейс. Също така и при Магнус и Алек, Изабел и Саймън, въпреки че там нещата вървят бавно, но за сметка на това сигурно напредват.    Така че не сме ощетени откъм тази страна.

 Но нека да ви споделя и за главниТЕ антагонисти в историята. Да те, а не той, защото вече не само Валънтайн е в играта. Почти веднага се запознаваме с един нов герой, който повярвайте ми, в бъдеще ще си поиграе сериозно с нервите ви. Няма да споменавам името му, но ви уверявам, че ще сте доволни от това, което ще видите. Тук ще станете свидетели и на изненадващи обрати. Но нека бъдем по-точни - на много изненадващи обрата. Сега при препрочита ми не бях особено изненадана, но си спомням когато четох книгата за първи път как буквално се взирах със увиснало чене. (поне едно нещо си спомням хихи) 

 Според мен "Град от стъкло" има някои неща в излишък, но те могат да се преглътнат, защото за всичко Касандра винаги се компенсира. (Повярвайте ми, аз съм неин верен читател.) 

 И понеже не мога да се сдържам, ето една новина.
През март, и по-точно на двадесет и шести, блогът ми става на една годинка! Затова ви информирам, че още от първи март ще има giveaway с книга, която все още няма да обявявам. Но знам, че ще ви хареса, защото аз се влюбих в нея! Подсказка: част от трилогия е. Затова харесайте страницата ми във фейсбук, за да не пропуснете играта.
 Благодаря ви за вниманието!
Continue reading Ревю на Град от Стъкло
,

Какво очаквам с нетърпение през 2018г.






Здравейте!

Днес ще събера два поста в един. Отчета за януари и списък с какво очаквам тази година. Ще започна първо със списъка, защото смятам, че е по-интересен, нали? Но пък, ако искате първо да прочетете отчета ми за миналия месец, то отидете в края на поста.


 Та, понеже от доста време не съм правила подобен пост с очаквани книги, а и ми се насъбраха няколко, които мога да включа в някакъв списък, то реших да надраскам няколко реда. По-скоро да напиша, но вие схванахте. Книгите, които очаквам, са цели четири и се очаква всички да излязат тази година!
 Е, две от тях вече са издадени преди доста време, но на английски, а именно тях ми се иска да прочета преведени, защото вече съм започнала поредиците им на български. Но за останалите две ще се редя на опашка като за топъл хляб и искам да ги имам още с неизсъхнало мастило!


Ето ги и тях:




1. Legendary - Стефани Гарбър


  Това е една от книгите, които искам да прочета веднага след като излезе. Legendary е продължението на Каравал от Стефани Гарбър. И независимо, че Каравал е дебютната книга на писателката, книгата получи 5 звезди от мен. Остави ме с големи очаквания за продължението, така че се надявам Гарбър да се е постарала.








2. Always and Forever, Lara Jean - Джени Хан

  Не съм много сигурна дали искам толкова силно да прочета третата книга от поредицата за Лара Джийн. . . Досега двете книги от поредицата бяха наистина много добри и ми харесаха изключително много. Но ми се струва, че втората книга завърши някак... финално и не ми се вярва какво още би могло да се случи. Но все пак, заради силното представяне на "До всички момчета, които съм обичала"  и "ПС. Все още те обичам" решавам да дам шанс и на третата книга. Може пък Джени Хан отново да ме изненада приятно.





3. Queen of Air and Darkness - Касандра Клеър

 А това е книгата, която чакам с най-огромно нетърпение! Просто не знам какво да очаквам от третата част на Тъмни съзаклятия, но определено предусещам, че ще е грандиозно. А и Каси има да се разплаща сериозно, след като Повелител на сенките свърши по този ужасен начин.





4. Revenge - Лекси Блейк

  Отново част от поредица. Май всичко, което очаквам е част от поредица. Тази книга е част от поредицата "Беззаконие" на Лекси Блейк. Без милост - първата книга от поредицата- прочетох съвсем случайно, защото реших да експериментирам и дори не четох анотацията. Единствено имах наум, че е нещо любовно и това беше. Иии, разбира се, бях останала без думи след като прелистих последната страница. Хареса ми толкова много, че направо тръпнех от очакване да се добера и до продължението  - Разплата. А то от своя страна обеща много добро представяне за следващата трета част, чието заглавие мисля че ще го преведат на български като "Отмъщение".


 
Това бяха моите желани книги за тази година. Вероятността да си харесам и още някоя е много голяма, но пък тогава ще направя още един такъв пост. А сега - отчета за януари. Ако си спомняте, моите отчети можете да намерите в блога на българската авторка Йоана Вълчева. Преди месец пропуснах да публикувам там отчет, но това беше защото именно тогава беше времето за големия годишен отчет и исках да го направя малко по-специален. Него, ако все още не сте го чели и ви е интересно какви книги съм прочела през 2017-та година, то можете да го намерите в менюто отстрани или да потърсите в търсачката.
 А януарския отчет четете в блога на Йоана Вълчела от ТУК.

Благодаря ви за вниманието! Вие очаквате ли някоя книга през 2018г.?




Continue reading Какво очаквам с нетърпение през 2018г.